Vili Dimova  (859 views)

 

What is Vili doing now?

Когато животът ти поднесе лимони, поръчай си текила и сол и ми се обади!
16 days ago  ·  Comment »

Age

38

Location

Bulgaria

Birthday

February 4
 
Advertisement

Info

http://Vili-Fate.hi5.com - Send it to your friends

Age

38

Birthday

February 4

Location

Bulgaria

 

About Me

С времето научаваш, че няма по-голям подарък на този свят от любовта... С времето научаваш, че да искаш да се събуждаш до даден човек и да искаш да остарееш с него е също безценен подарък... С времето научаваш, че истинските приятели никога не са много и винаги казват без да питат - "дай да го заровим"... С времето се научаваш да цениш мига, защото е неповторим... С времето се научаваш да прощаваш "и непростимите" неща, защото няма да сме вечни на този свят...

Interests

литература, компютри, фотография, музика.

Favorite Music

Всякаква - стига да докосва душата ми, да разтуптява сърцето ми или да разплисква кладенчетата в очите ми ...
 

Favorite Movies

Криминални, романтични и фентъзи.
 

Favorite TV Shows

"Шоуто на Слави",
"Стани богат",
"Минута е много" и подобни забавни и разтоварващи...:)
 

Favorite Books

"Време разделнo"
"Пътеводител на галактическия стопаджия"
Книгите на Паоло Коелю.
 

Favorite Quote

"Тук на Земята човек събира образи на хора и места, които е обичал. И те стават неговия Рай."

"Подари ми един час от времето си и можеш да промениш живота ми!"

"Любовта, а не времето, лекува всички рани."

"Никога не предпочитай личната си глупост пред полезния съвет."
 

hi5 Games

Play hi5 Games

Recently played


 

Journal

View All 43 Entries    Add Comment

Очакване : May 27, 2009
Звездици, небе - красота...
Нощ, тишина и тъмa...
Когато луната сълзите си крие,
започва да плаче и мойта душа.

Нима нощта, в която загадка се крие,
тайна зловеща, неразгадана -
толкова жестока и от никого неразбрана,
ще разкъса до кръв душата ми рана?

Мрака над къщите тихо прелита,
крясък зловещо тъмата раздира.
Не, не е птица смъртно ранена...
а вика душата ми - в скръб потопена...

И така ще стене самотна във мрака,
докато пак светлината открие.
Ще трепери и тихо ще чака
душата, която пак да обикне...

/
FAITH_v/

Widgets

 

 

hi5 Gifts

Give a Gift    Get hi5 Coins

Vili has no unwrapped gifts.
 

Comments | View All Entries

Leave a comment for Vili

 
Nov 27 11:02 PM
 
http://www.dreamies.de/show.php?img=er8iupjzqy5.gif
Прекрасен ден,Вили!
 
Nov 22 5:13 AM
 
Поезия

Станка Пенчева

Ще ми дотегнат един ден
всички хлъзгави страхове,
лъжи,
мълчания -
ще ги тръсна като паяжина от мен
и ще кажа ясно, отчаяно:
Е, добре, аз го обичам!
Имате ли въпроси?
И ще свърши всичко.
От просто пó просто.
Ще се хванем след туй ръка за ръка
и ще отидем там,
където се почва отначало.
И всичко би станало точно така,
Да не бяха ония удивено печални,
безпомощно зли,
вцепенени
Очи на жена...
Ти тежка роля ми даде, мили:
да крепя на дома ти крехката тишина,
да съм - и да не съм...
и да се правя на силна.

ДВУБОЙ
Станка Пенчева

Обичам крехкото приятелство
между жена и мъж:

в подмолите на мозъка

помръдват перки гъвкави желания;

и нежността,изпусната,се стрелва изведнъж,

но спира до очите,

до устните сковани.

Като във тайно силово поле

са скрити двамата:

той я почита.

Тя му вярва.

Сладосно - солен

е върху устните вкуса на битката им няма....

Защото в техния,привидния покой

звънят сигнали светват радиации

и дават смисъл друг

на думите , които казва той,

и миглите и трепкат сякаш дават тайни знаци.

Стрлката стигнала червената черта

във хладно равновесие замира.

Той я почита.

И му вярва тя.

И пак се дебнат в свойте тъмни вирове...



Краят на играта

Станка Пенчева


Хей, ти-

дето много приказваш,

дето знаеш думи красиви,

дето все се присмиваш-

защо мълчиш наказан?

Онемя ли,

загуби ли дар слово?

Хайде,

накичи ме с лъжи от злато,

напълни ми с пъстри звезди полата –

зная, няма от тебе по-ловък.



Още мълчиш?

Пръв път мълчиш –

Трагичен,

Безсловесен, като агне под ножа...

Ах, не исках да те тревожа,

но боя се,

но боя се – че ме обичаш.



Другата

Станка Пенчева


Тя е първата.

Тя е правата.

Тя деца ти е родила.

Ще я помоля кротко тогава:

разреши ми да го наричам «мили»,

да крада погледа му, късата ласка,

да го чакам от теб по-търпеливо

и над призрачно царство да властвам-

самозвана, тъжно щастлива.

Позволи ми и аз да съществувам-

когато му трябвам, да ме има.

Аз честно си плащам:

със тайно тъгуване,

със самотност,

със гордост ранима...

Просто:

кесаровото – кесарю, божието –богу.

/А сърцето ми вика:

не мога вече, не мога!.../



Изповедно

Станка Пенчева

Обичта си държахме на тъмно с години.
От всички се крихме като крадци.
Хитрувахме, лъгахме,
щадяхме невинните.
Нас никой не пощади.
Изморих се.
Душата ми е изгладняла
за смешно прости неща:
да се събуждам до теб,
както до теб съм заспала,
за двама да слагам кафе,
ти да палиш свещта
срещу Нова година,
ти да носиш пълната мрежа...
Празнични бяха всичките ни часове-
пък на мен ми е липсвала делнична нежност.
Връхлетяха ме изведнъж пораженчески страхове
и умората трупана дълги години,
и копнежът за топлина.
Просто старея. Искам вече да си почина.
И да бъда най-после слаба жена.
 
Nov 22 5:12 AM
 
Поезия

Станка Пенчева

Ще ми дотегнат един ден
всички хлъзгави страхове,
лъжи,
мълчания -
ще ги тръсна като паяжина от мен
и ще кажа ясно, отчаяно:
Е, добре, аз го обичам!
Имате ли въпроси?
И ще свърши всичко.
От просто пó просто.
Ще се хванем след туй ръка за ръка
и ще отидем там,
където се почва отначало.
И всичко би станало точно така,
Да не бяха ония удивено печални,
безпомощно зли,
вцепенени
Очи на жена...
Ти тежка роля ми даде, мили:
да крепя на дома ти крехката тишина,
да съм - и да не съм...
и да се правя на силна.

ДВУБОЙ
Станка Пенчева

Обичам крехкото приятелство
между жена и мъж:

в подмолите на мозъка

помръдват перки гъвкави желания;

и нежността,изпусната,се стрелва изведнъж,

но спира до очите,

до устните сковани.

Като във тайно силово поле

са скрити двамата:

той я почита.

Тя му вярва.

Сладосно - солен

е върху устните вкуса на битката им няма....

Защото в техния,привидния покой

звънят сигнали светват радиации

и дават смисъл друг

на думите , които казва той,

и миглите и трепкат сякаш дават тайни знаци.

Стрлката стигнала червената черта

във хладно равновесие замира.

Той я почита.

И му вярва тя.

И пак се дебнат в свойте тъмни вирове...



Краят на играта

Станка Пенчева


Хей, ти-

дето много приказваш,

дето знаеш думи красиви,

дето все се присмиваш-

защо мълчиш наказан?

Онемя ли,

загуби ли дар слово?

Хайде,

накичи ме с лъжи от злато,

напълни ми с пъстри звезди полата –

зная, няма от тебе по-ловък.



Още мълчиш?

Пръв път мълчиш –

Трагичен,

Безсловесен, като агне под ножа...

Ах, не исках да те тревожа,

но боя се,

но боя се – че ме обичаш.



Другата

Станка Пенчева


Тя е първата.

Тя е правата.

Тя деца ти е родила.

Ще я помоля кротко тогава:

разреши ми да го наричам «мили»,

да крада погледа му, късата ласка,

да го чакам от теб по-търпеливо

и над призрачно царство да властвам-

самозвана, тъжно щастлива.

Позволи ми и аз да съществувам-

когато му трябвам, да ме има.

Аз честно си плащам:

със тайно тъгуване,

със самотност,

със гордост ранима...

Просто:

кесаровото – кесарю, божието –богу.

/А сърцето ми вика:

не мога вече, не мога!.../



Изповедно

Станка Пенчева

Обичта си държахме на тъмно с години.
От всички се крихме като крадци.
Хитрувахме, лъгахме,
щадяхме невинните.
Нас никой не пощади.
Изморих се.
Душата ми е изгладняла
за смешно прости неща:
да се събуждам до теб,
както до теб съм заспала,
за двама да слагам кафе,
ти да палиш свещта
срещу Нова година,
ти да носиш пълната мрежа...
Празнични бяха всичките ни часове-
пък на мен ми е липсвала делнична нежност.
Връхлетяха ме изведнъж пораженчески страхове
и умората трупана дълги години,
и копнежът за топлина.
Просто старея. Искам вече да си почина.
И да бъда най-после слаба жена.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Sep 27 1:24 AM
Obich says:
 
ПОЗДРАВИ И ЦЕЛУВКИ ОТ МЕН!ПРИ ПОСТАВЯНЕТО НА СТИХЧЕТО СЕ ПОЛУЧИ МАЛКО ПРОБЛЕМ...ПОИЗТРИИ ИЗЛИШНОТО АКО ИСКАШ....ПРЕКРАСЕН ДЕН ЗА ТЕБ!!!
 
 
Sep 26 4:26 AM
Obich says:
 
Ако ме срещнеш някъде, не отминавай.
Поне за мъничко, за мъничко поспри.
Ако ме видиш, погледа от мен не сваляй
и да е трудно, и да те боли дори.

Не се събуждай, ако дойда във съня ти!
Не го пъди от твоите очи, поне за миг,
защото аз ще идвам в него много пъти,
без шум, без говор и без вик.

Ако случайно в спомени ме срещнеш,
и в тях чаровен съм, добър и мил,
не смятай, че за мене мислиш грешно,
защото и такъв понякога съм бил.

А ако някой ден, сърцето ми от мъка го боли
и то на прага ти почука неуверено,
кажи ми ти, тогаз – но искрено – дали
ще го приемеш, да не е изгубено?

Румен Ченков
 
Sep 26 4:25 AM
Obich says:
 
Ако ме срещнеш някъде, не отминавай.
Поне за мъничко, за мъничко поспри.
Ако ме видиш, погледа от мен не сваляй
и да е трудно, и да те боли дори.

Не се събуждай, ако дойда във съня ти!
Не го пъди от твоите очи, поне за миг,
защото аз ще идвам в него много пъти,
без шум, без говор и без вик.

Ако случайно в спомени ме срещнеш,
и в тях чаровен съм, добър и мил,
не смятай, че за мене мислиш грешно,
защото и такъв понякога съм бил.

А ако някой ден, сърцето ми от мъка го боли
и то на прага ти почука неуверено,
кажи ми ти, тогаз – но искрено – дали
ще го приемеш, да не е изгубено?

Румен Ченков
 
 
 
 

Title
body